Между Италия и България от 1988 г. е в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, основана на модела на ОИСР.
Тази спогодба трябва да се счита за напълно валидна и действаща и е необходима на предприемачите, заинтересовани от инвестиции в чужбина, за да избегнат грешки относно приложимия данъчен режим.
СПОГОДБА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ И НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО И ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ, С ПРОТОКОЛ, СОФИЯ, 21 СЕПТЕМВРИ 1988 Г.
Италианската република и Народна република България, желаейки да развиват и улесняват взаимните си икономически отношения, се договориха да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане:
Член 1 — Лица и местни лица 1. Тази спогодба се прилага за лица, които са местни лица на едната или на двете държави
договарящи държави. 2. За целите на настоящата Спогодба изразът „местно лице на договаряща държава“ означава:
а) за Италианската република — всяко лице, което съгласно италианското законодателство подлежи на данъчно облагане в Италия поради своето местожителство, пребиваване, място на управление или друг подобен критерий.
б) по отношение на Народна република България — всяко физическо лице, което притежава българско гражданство, както и всяко юридическо лице със седалище в България или регистрирано там;
3. Когато съгласно разпоредбите на параграф 2 физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, неговото положение се определя по следния начин:
а) лицето се счита за местно лице на държавата, с която личните и икономическите му връзки са по-тесни — център на жизнените интереси;
б) Ако не може да се определи държавата, в която лицето има център на жизнени интереси, компетентните органи на договарящите държави решават въпроса по взаимно съгласие.
4. Когато съгласно разпоредбите на параграф 2 лице, различно от физическо лице, е местно лице и на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която се намира мястото на действителното му управление.
Член 2 — Обхванати данъци
1. Тази спогодба се прилага за данъците върху доходите и имуществото, събирани за сметка на договаряща държава, нейни политически или административни подразделения или местни органи, независимо от начина на тяхното събиране.
1 Ратифицирана със Закон № 389 от 29 ноември 1990 г. (Държавен вестник на Италия № 297 от 21 декември 1990 г., обикновено приложение). Размяна на ратификационните документи: 10 юни 1991 г. Влизане в сила: 10 юни 1991 г. (Държавен вестник на Италия № 205 от 2 септември 1991 г.).
1
2. За данъци върху доходите и имуществото се считат данъците, налагани върху общия доход, общото имущество или отделни елементи на дохода или имуществото, включително данъците върху печалбите от прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, данъците върху общия размер на заплатите, изплащани от предприятията, както и данъците върху прираста на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са по-специално:
а) за Италианската република: 1) данъкът върху доходите на физическите лица; 2) данъкът върху доходите на юридическите лица; 3) местният данък върху доходите; дори когато се събират чрез удържане при източника (наричани по-долу „италиански данък“);
б) по отношение на Народна република България: 1) данъкът върху общия доход; 2) данъкът върху неженените, овдовелите, разведените и бездетните семейства; 3) данъкът върху печалбата; 4) данъкът върху сградите; (наричани по-нататък „български данък“).
4. Спогодбата се прилага и за данъци с еднакъв или подобен характер, които ще бъдат въведени след датата на подписването ѝ в допълнение към съществуващите данъци или вместо тях. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за съществените изменения в съответните си данъчни законодателства.
Член 3 — Общи определения. 1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква различно
Тълкуване:
а) терминът „Италия“ означава Италианската република и включва зоните отвъд териториалното море на Италия, които съгласно международното обичайно право и италианските закони за проучване и експлоатация на природните ресурси могат да се считат за зони, в които Италия може да упражнява суверенни права върху тези зони, морското дъно и неговите недра, както и върху природните им ресурси;
б) терминът „България“ означава Народна република България, а когато се използва в географски смисъл — територията, върху която България упражнява суверенните си права, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които България упражнява суверенни права съгласно международното право;
в) изразите „едната договаряща държава“ и „другата договаряща държава“ означават, според контекста, Италианската република или Народна република България;
г) терминът „лице“ включва физически лица, юридически лица, включително дружества, и всяко друго сдружение на лица;
e) терминът „дружество“ означава всяко юридическо лице или всяко образувание, което за данъчни цели се третира като юридическо лице;
2
е) изразите „предприятие на една договаряща държава“ и „предприятие на другата договаряща държава“ означават съответно предприятие, управлявано от местно лице на една договаряща държава, и предприятие, управлявано от местно лице на другата договаряща държава;
ж) изразът „международен транспорт“ означава всеки превоз с кораб, самолет или пътно превозно средство, извършван от предприятие, чието място на действително управление се намира в договаряща държава, освен когато корабът, самолетът или превозното средство се използват единствено между места в другата договаряща държава;
h) изразът „компетентен орган“ означава: 1) в Италия: Министерството на финансите. 2) в България: Министерството на финансите.
Член 4 — Място на стопанска дейност. 1. За целите на тази спогодба изразът „място на стопанска дейност“ означава определено място
на дейност, чрез което предприятието извършва изцяло или частично своята дейност.
2. Терминът „място на стопанска дейност“ включва по-специално: а) място на управление; б) клон; в) офис:
d) работилница; e) лаборатория; f) мина, кариера или друго място за добив на природни ресурси; g) строителен или монтажен обект с продължителност над дванадесет месеца.
3. Не се счита, че съществува „място на стопанска дейност“, ако:
а) съоръжения се използват единствено за складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
b) стоките, принадлежащи на предприятието, се държат на склад единствено с цел съхранение, излагане или доставка;
в) стоките, принадлежащи на предприятието, се складират единствено за преработка от друго предприятие;
d) определено място на стопанска дейност се използва единствено за закупуване на стоки или събиране на информация за предприятието;
При прилагане на спогодбата от една договаряща държава изразите, които не
3
e) определено място на стопанска дейност се използва от предприятието единствено за реклама, предоставяне на информация, научни изследвания или подобни дейности с подготвителен или спомагателен характер.
4. Участието на местно лице на Италия в смесено дружество, учредено в България съгласно Указ № 535 на Държавния съвет на Народна република България от 25 март 1980 г., се счита за „място на стопанска дейност“ за целите на настоящата Спогодба.
5. Лице, което действа в едната договаряща държава от името на предприятие на другата договаряща държава, различно от независим представител по параграф 6, се счита за „място на стопанска дейност“ в първата държава, ако има и обичайно упражнява там правомощия да сключва договори от името на предприятието, освен ако дейността му е ограничена до закупуване на стоки за предприятието.
6. Не се счита, че предприятие на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото извършва дейността си там чрез брокер, общ комисионер или друг посредник с независим статут, при условие че тези лица действат в рамките на обичайната си дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на договаряща държава:
а) притежава участие в дружество, което е местно лице на другата договаряща държава (или това дружество притежава участие в първото),
б) или извършва дейност в другата договаряща държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), само по себе си не е достатъчно основание което и да е от тези дружества да се счита за място на стопанска дейност на другото.
Член 5 — Доходи от недвижимо имущество. 1. Доходите, които местно лице на едната договаряща държава получава от недвижимо имущество (включително доходите от
селскостопански или горскостопански дейности), намиращи се в другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.
2. Понятието „недвижимо имущество“ се определя съгласно правото на договарящата държава, в която се намира имуществото.
3. Разпоредбите на параграф 1 се прилагат за доходите от пряко използване, отдаване под наем или аренда и всяка друга форма на използване на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на параграфи 1 и 3 се прилагат и за доходите от недвижимо имущество на предприятие, както и за доходите от недвижимо имущество, използвано за упражняване на свободна професия.
Член 6 — Печалби от стопанска дейност
1. Печалбите на предприятие на една договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако извършва дейност по този начин, печалбите могат да се облагат в другата държава, но само доколкото се отнасят към това място на стопанска дейност.
2. При спазване на алинея 3, когато предприятие на договаряща държава извършва дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност там, във всяка договаряща държава на това място се отнасят печалбите, които то би получило, ако беше отделно и независимо предприятие, извършващо еднаква или сходна дейност при еднакви или сходни условия и напълно независимо от предприятието, чието място на стопанска дейност представлява.
3. При определяне на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, направени за неговите цели, включително разходите за управление и общите административни разходи, независимо дали са направени в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.
4. Не могат да се отнасят печалби към място на стопанска дейност само поради факта, че то е закупувало стоки за предприятието.
5. Когато печалбите включват доходи, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове не се засягат от настоящия член.
Член 7 — Международен транспорт
1. Печалбите от експлоатация в международния транспорт на кораби, самолети и пътни превозни средства се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.
2. Когато мястото на действително управление на предприятие за морски превози е на борда на кораб, то се счита за намиращо се в договарящата държава, в която е пристанището на регистрация на кораба, а ако такова няма — в договарящата държава, на която операторът на кораба е местно лице.
3. Разпоредбите на алинея 1 се прилагат и към печалбите от участие в пул, съвместна дейност или международна експлоатационна организация.
Член 8 — Дивиденти 1. Дивидентите, изплащани от дружество, местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава
договаряща държава могат да се облагат в тази друга държава.
2. Тези дивиденти обаче могат да бъдат облагани и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, съгласно законодателството на тази държава; но ако получателят е действителният притежател на дивидентите, така начисленият данък не може да надвишава 10% от брутния им размер. Компетентните органи на договарящите държави определят по взаимно съгласие начина на прилагане на това ограничение. Тази алинея не засяга облагането на дружеството за печалбата, от която са изплатени дивидентите.
3. За целите на този член понятието „дивиденти“ означава доходи от акции, акции или права на ползване, минни акции, учредителни дялове или други права за участие в печалбата, с изключение на вземанията, както и доходите от други дружествени дялове, които се облагат по същия данъчен режим като доходите от акции съгласно данъчното законодателство на държавата, на която разпределящото дружество е местно лице.
5
4. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато действителният получател на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, извършва в другата договаряща държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, стопанска дейност чрез разположено там място на стопанска дейност или упражнява свободна професия чрез разположена там определена база, а участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с тях. В такъв случай дивидентите могат да се облагат в тази друга договаряща държава съгласно нейното вътрешно законодателство.
5. Когато дружество, местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да облага дивидентите, изплащани от дружеството, освен ако те се изплащат на нейно местно лице или участието, пораждащо дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база в нея. Тя не може да облага и неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределената печалба, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби представляват изцяло или отчасти печалби или доходи, възникнали в тази друга държава.
Член 9 — Лихви
1. Лихвите с произход от едната договаряща държава, платени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава, ако това лице е действителният им притежател.
2. За целите на този член терминът „лихви“ означава доходи от държавни ценни книжа, от облигационни заеми, обезпечени или необезпечени с ипотека и даващи или недаващи право на участие в печалбите, и от вземания от всякакъв вид, както и всякакъв друг доход, приравнен на доход от предоставени в заем парични суми съгласно данъчното законодателство на държавата, от която произхожда доходът.
3. Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат, когато действителният получател на лихвите, местно лице на едната договаряща държава, извършва в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, стопанска дейност чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, или упражнява свободна професия чрез определена база, намираща се там, и вземането, по което се плащат лихвите, е действително свързано с тях. В този случай лихвите подлежат на облагане в тази друга договаряща държава съгласно вътрешното ѝ законодателство.
Член 10 — Авторски и лицензионни възнаграждения 1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от договаряща държава и изплащани на местно лице на другата договаряща държава
Се облагат в тази друга държава.
2. Въпреки това тези авторски и лицензионни възнаграждения могат да бъдат облагани и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно нейното законодателство, но ако получателят е техният действителен притежател, така наложеният данък не може да надвишава 5% от брутния размер на възнагражденията. Компетентните органи на договарящите държави уреждат по взаимно съгласие начина на прилагане на това ограничение.
3. За целите на този член терминът „авторски и лицензионни възнаграждения“ означава плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на авторско право върху литературни, художествени или научни произведения, включително кинематографични филми и записи за радио- и телевизионни предавания, патенти, търговски марки, рисунки или модели, планове, секретни формули или процеси, компютърни програми, както и за използването или правото на използване на
6
промишлено, търговско или научно оборудване или за информация, свързана с промишлен, търговски или научен опит.
4. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато действителният получател на авторските и лицензионните възнаграждения, местно лице на едната договаряща държава, извършва в другата договаряща държава, от която произхождат възнагражденията, стопанска дейност чрез разположено там място на стопанска дейност или упражнява свободна професия чрез разположена там определена база, а правата и имуществото, пораждащи възнагражденията, са действително свързани с тях. В такъв случай възнагражденията могат да се облагат в тази друга договаряща държава съгласно нейното вътрешно законодателство.
5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за произхождащи от едната държава, когато платецът е самата държава, нейно политическо или административно подразделение, местен орган или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът, независимо дали е местно лице на една от държавите, има в една държава място на стопанска дейност или определена база, за чиито нужди е сключен договорът, породил плащането на възнагражденията, и които понасят разходите за тях, възнагражденията се считат за произхождащи от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
Член 11 — Печалби от прехвърляне на имущество. 1. Печалбите, които местно лице на договаряща държава получава от отчуждаване на недвижимото имущество, посочено
по член 5, намиращи се в другата договаряща държава, подлежат на облагане в тази друга държава.
2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, представляващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо към определена база, с която местно лице на едната договаряща държава разполага в другата договаряща държава за упражняване на свободна професия, включително печалбите от прехвърляне на това място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на тази определена база, могат да се облагат в тази друга държава.
3. Печалбите от отчуждаването на кораби, въздухоплавателни средства или пътни превозни средства, използвани в международния транспорт, или на движимо имущество, свързано с експлоатацията им, се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.
4. Печалбите от отчуждаване на имущество, различно от посоченото в параграфи 1, 2 и 3, подлежат на облагане само в договарящата държава, на която отчуждителят е местно лице.
Член 12 — Свободни професии
1. Доходите, които местно лице на договаряща държава получава от свободна професия или други независими дейности, се облагат само в тази държава, освен ако лицето обичайно разполага в другата договаряща държава с определена база за извършването им. Ако разполага с такава база, доходите могат да се облагат в другата държава, но само доколкото се отнасят към тази база.
2. Изразът „свободна професия“ включва по-специално независимите научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и независимите дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.
7
Член 13 — Заплати, надници и други подобни възнаграждения
1. При спазване на членове 14, 16, 17, 18 и 19, заплатите, надниците и другите подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава за работа по трудово правоотношение, подлежат на облагане само в тази държава, освен ако работата се извършва в другата договаряща държава. Ако работата се извършва там, полученото за нея възнаграждение може да се облага в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, възнагражденията, които местно лице на едната договаряща държава получава за трудова дейност, извършвана в другата договаряща държава, се облагат само в първата държава, ако:
а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, които не надвишават общо 183 дни през съответната данъчна година; и
b) възнагражденията се изплащат от или от името на работодател, който не е местно лице на другата държава, и
в) възнагражденията не са за сметка на място на стопанска дейност или определена база, която работодателят има в другата държава.
3. Възнагражденията за наемен труд, извършван на борда на кораби, самолети или пътни превозни средства в международния транспорт, се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.
Член 14 — Членове на управителни и надзорни съвети
1. Възнагражденията, плащанията за участие в заседания и други подобни плащания, които местно лице на едната договаряща държава получава като член на управителния или надзорния съвет на дружество, местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.
Член 15 — Артисти и спортисти
1. Независимо от разпоредбите на членове 12 и 13, доходите, които местно лице на договаряща държава получава от лична дейност в другата договаряща държава като изпълнител, например театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или музикант, както и като спортист, могат да се облагат в тази друга държава.
2. Когато доходите от дейността, която артист или спортист извършва лично в това качество, се начисляват на друго лице, а не на самия артист или спортист, те могат, независимо от членове 6, 12 и 13, да се облагат в договарящата държава, в която се извършва дейността.
3. Независимо от предходните параграфи 1 и 2, доходите, получени от артист, местно лице на едната договаряща държава, от личната му дейност като такъв в другата договаряща държава, подлежат на облагане само в първата държава, ако дейността в другата държава е финансирана в значителна степен с публични средства на първата държава или се осъществява в рамките на официална програма за културен обмен между двете държави.
Независимо от предходните разпоредби на този член, възнагражденията, получени в
8
Член 16 — Пенсии
1. При спазване на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 пенсиите и други подобни възнаграждения, изплащани на местно лице на договаряща държава във връзка с минала трудова дейност, се облагат с данък само в тази държава.
Член 17 — Държавна служба
1. а) Възнагражденията, различни от пенсии, изплащани от договаряща държава или нейно политическо или административно подразделение, или местен орган на физическо лице за услуги, оказани на тази държава, подразделение или местен орган, се облагат само в тази държава;
b) Въпреки това тези възнаграждения се облагат само в другата договаряща държава, ако услугите се извършват в тази държава и получателят на възнаграждението е нейно местно лице, което:
i) Е гражданин на тази държава; или ii) не е станал нейно местно лице единствено с цел да предоставя услугите.
2. а) Пенсии, изплащани от едната договаряща държава или от нейно политическо или административно подразделение или местен орган, пряко или от създадени от тях фондове, на физическо лице за услуги, оказани на тази държава, подразделение или орган, се облагат само в тази държава.
b) Въпреки това тези пенсии се облагат само в другата договаряща държава, ако получателят е нейно местно лице и има нейното гражданство.
3. Разпоредбите на членове 13, 14 и 16 се прилагат към възнагражденията и пенсиите, изплащани за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност на договаряща държава, нейно политическо или административно подразделение или местен орган.
Член 18 — Преподаватели
1. Възнагражденията, получавани от професор или друг преподавател, който е или непосредствено преди посещението си в едната договаряща държава е бил местно лице на другата договаряща държава и е изпратен или поканен в първата държава единствено с цел преподаване или научни изследвания за срок, не по-дълъг от две години, в университет или друга нестопанска образователна или научноизследователска институция, не се облагат в първата държава.
Член 19 — Студенти
1. Сумите, получавани за издръжка, образование или професионална подготовка от студент или стажант, който е или преди това е бил местно лице на една договаряща държава и е изпратен в другата договаряща държава единствено за обучение или завършване на професионалната си подготовка, не се облагат в тази друга държава, ако произхождат от източници извън нея или са получени като възнаграждение за дейност, извършвана в тази друга държава, до размера на подходящ доход, който му позволява да следва или да завърши професионалната си подготовка.
Член 20 — Други доходи
1. Доходите на местно лице на едната договаряща държава, независимо от източника им, които не са разгледани в предходните членове на тази Спогодба, се облагат само в тази държава.
Член 21 — Имущество. 1. Имуществото, състоящо се от недвижими имоти по член 5, притежавано от местно лице на едната
договаряща държава и разположен в другата договаряща държава, се облага в тази друга държава.
2. Имуществото, съставено от движими вещи, които са част от активите на място на стопанска дейност, притежавано от предприятие на едната договаряща държава в другата договаряща държава, или от движими вещи, принадлежащи към определена база, с която местно лице на едната договаряща държава разполага в другата за упражняване на свободна професия, може да се облага в тази друга държава.
3. Имуществото, състоящо се от кораби, самолети и пътни превозни средства, използвани в международния транспорт, както и от движимо имущество за тяхната експлоатация, подлежи на облагане само в договарящата държава, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
4. Всички останали елементи от имуществото на местно лице на договаряща държава се облагат само в тази държава.
Член 22 — Метод за избягване на двойното данъчно облагане. 1. Договорено е двойното данъчно облагане да се избягва съгласно разпоредбите на следните
параграфи на този член. 2. По отношение на България:
a) ако местно лице на България получава доходи или притежава имущество, които съгласно разпоредбите на тази Спогодба могат да се облагат в Италия, България освобождава тези доходи или имущество от данъчно облагане;
б) Ако местно лице на България получава дивиденти или авторски и лицензионни възнаграждения, които съгласно членове 8 и 10 могат да се облагат в Италия, България допуска приспадане от данъка върху доходите на това лице на сума, равна на платения в Италия данък върху тези дивиденти или възнаграждения. Приспадането обаче не може да надвишава частта от данъка, изчислен преди приспадането, която съответства на посочените дивиденти или възнаграждения с произход от Италия.
c) Когато съгласно която и да е разпоредба на Спогодбата доходите или имуществото на местно лице на България са освободени от данъчно облагане в България, България все пак може да вземе предвид освободените доходи или имущество при изчисляване на данъка, дължим върху останалите доходи или имущество на това лице.
3. По отношение на Италия: когато местно лице на Италия получава доходи, които подлежат на облагане в България, при изчисляването на данъците върху дохода, посочени в член 2 от тази Спогодба, Италия може да включи тези доходи в данъчната основа, освен ако изрични разпоредби на Спогодбата предвиждат друго. В такъв случай Италия приспада от така изчислените данъци платения в България данък върху дохода, но размерът на приспадането не може да надвишава частта от италианския данък, отнасяща се до тези доходи, съобразно дела им в общия доход. Не се допуска приспадане обаче, когато по искане на получателя и съгласно италианското законодателство доходът се облага в Италия чрез окончателен данък, удържан при източника.
4. Когато дружество, местно лице на Италия, получава доходи от участието си в „смесено дружество“, учредено съгласно Указ № 535/80 на Държавния съвет на Народна република България, за целите на прилагането на предходния параграф 3 се счита, че платеният в България данък върху тези доходи е равен на 36 процента.
Член 23 — Недискриминация
1. Гражданите на едната договаряща държава не се подлагат в другата договаряща държава на данъчно облагане или свързано с него задължение, различно или по-тежко от облагането и задълженията, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на тази друга държава при същите обстоятелства. Независимо от разпоредбите на член 1, тази разпоредба се прилага и към лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
2. За целите на настоящия член терминът „граждани“ означава: а) физическите лица, притежаващи гражданството на договаряща държава;
b) юридическите лица, персоналните дружества и сдруженията, учредени в съответствие със законодателството, действащо в договаряща държава.
3. Облагането на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга държава от облагането на предприятията на същата държава, извършващи същата дейност. Тази разпоредба не се тълкува като задължаваща договаряща държава да предоставя на местни лица на другата държава личните приспадания, освобождавания и данъчни облекчения, които предоставя на своите местни лица поради личното им положение или семейните им задължения.
4. Лихвите, авторските и лицензионните възнаграждения и другите разходи, платени от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, се приспадат при определяне на облагаемата печалба на това предприятие при същите условия, при които биха се приспаднали, ако бяха платени на местно лице на първата държава. По същия начин задълженията на предприятие на едната договаряща държава към местно лице на другата договаряща държава се приспадат при определяне на облагаемото имущество на предприятието при същите условия, при които биха се приспаднали, ако бяха поети към местно лице на първата държава.
5. Предприятия на едната договаряща държава, в които участват едно или повече местни лица на другата договаряща държава, не подлежат в първата държава на данъчно облагане или свързани с него задължения, различни или по-тежки от тези, на които са или могат да бъдат подложени други предприятия от същия вид в първата държава.
6. Разпоредбите на този член се прилагат за данъци от всякакъв вид и наименование независимо от разпоредбите на член 2.
Член 24 — Процедура по взаимно споразумение
1. Когато едно лице счита, че мерките, предприети от едната или от двете договарящи държави, водят или ще доведат до облагане, което не съответства на тази спогодба, то може, независимо от средствата за защита по вътрешното право на тези държави, да представи случая пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или, ако случаят попада в обхвата на член 23, параграф 1, пред органа на договарящата държава, чийто гражданин е. Случаят трябва да бъде представен в двугодишен срок от първото уведомяване за мярката, водеща до облагане, което не съответства на спогодбата.
2. Ако компетентният орган счете възражението за основателно и не може сам да постигне удовлетворително решение, той ще положи усилия да уреди случая по взаимно съгласие с компетентния орган на другата договаряща държава, за да се избегне облагане, несъответстващо на Спогодбата.
3. Компетентните органи на договарящите държави ще полагат усилия да разрешават по взаимно споразумение трудностите или съмненията, възникнали при тълкуването или прилагането на Спогодбата.
4. Компетентните органи на договарящите държави могат да общуват пряко помежду си с цел постигане на споразумение съгласно предходните параграфи. Когато се сметне, че устната размяна на мнения може да улесни постигането на такова споразумение, тя може да се осъществи в рамките на комисия, съставена от представители на компетентните органи на договарящите държави.
Член 25 — Обмен на информация
1. Компетентните органи на договарящите държави обменят информацията, необходима за прилагането на тази спогодба или на вътрешното законодателство на договарящите държави относно данъците, обхванати от спогодбата, доколкото предвиденото облагане не ѝ противоречи, както и за предотвратяване на укриването на данъци. Обменът на информация не се ограничава от член 1. Получената от договаряща държава информация се пази в тайна по същия начин като информацията, получена по нейното вътрешно законодателство, и се съобщава само на лица или органи, включително съдилища и административни органи, натоварени с установяването или събирането на данъците по спогодбата, с производства относно тези данъци или с решаването на жалби във връзка с тях. Тези лица или органи използват информацията само за посочените цели.
2. Разпоредбите на параграф 1 в никакъв случай не се тълкуват като налагащи на договаряща държава задължение:
а) да предприема административни мерки в отклонение от своето законодателство и административна практика или от тези на другата договаряща държава;
б) Да предоставя информация, която не може да бъде получена съгласно собственото ѝ законодателство или в рамките на обичайната ѝ административна практика, или тези на другата договаряща държава;
в) Да предоставя информация, която би разкрила търговска, промишлена или професионална тайна, търговски процес или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред.
12
Член 26 — Дипломатически представители и консулски служители
1. Разпоредбите на настоящата Спогодба не засягат данъчните привилегии на членовете на дипломатически мисии или консулски служби съгласно общите правила на международното право или специални споразумения.
Член 27 — Възстановяване на данъци
1. Данъците, събрани в една от двете договарящи държави чрез удържане при източника, се възстановяват по искане на заинтересованото лице или на държавата, на която то е местно лице, когато правото за събиране на тези данъци е ограничено от разпоредбите на тази спогодба.
2. Исканията за възстановяване, които трябва да бъдат подадени в сроковете, установени от законодателството на договарящата държава, длъжна да извърши възстановяването, трябва да бъдат придружени от официално удостоверение от договарящата държава, на която данъкоплатецът е местно лице, че са изпълнени условията за ползване на облекченията, предвидени в тази спогодба.
3. Компетентните органи на договарящите държави ще определят по взаимно споразумение, съгласно член 24, реда за прилагане на настоящия член.
Член 28 — Влизане в сила
1. Тази спогодба подлежи на ратификация и ратификационните документи ще бъдат разменени в Рим възможно най-скоро. Тази спогодба влиза в сила на датата на размяната на ратификационните документи и нейните разпоредби се прилагат:
а) За данъците, удържани при източника върху доходи, начислени или изплатени от 1 януари на годината, следваща влизането в сила на спогодбата;
б) за другите данъци върху доходите и имуществото за данъчни периоди, започващи от 1 януари на годината, следваща годината на влизане в сила на спогодбата.
Член 29 — Прекратяване
1. Тази спогодба остава в сила до нейното прекратяване от една от договарящите държави. Всяка договаряща държава може да я прекрати по дипломатически път с най-малко шестмесечно предизвестие преди края на всяка календарна година, след изтичане на пет години от влизането ѝ в сила. В този случай спогодбата престава да се прилага:
а) към данъците, удържани при източника върху доходи, изплатени от 1 януари на годината след годината на денонсиране;
б) За другите данъци върху доходите и имуществото за данъчни периоди, започващи от 1 януари на годината, следваща годината на денонсиране.
Съставена в София на 21 септември 1988 г. в два екземпляра на италиански, български и френски език, като при спор предимство има френският текст.
ПРОТОКОЛ
При подписването на сключената днес Спогодба между Италианската република и Народна република България за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението от облагане пълномощниците се договориха за следните допълнителни разпоредби, които са неразделна част от Спогодбата. Приема се, че:
а) По отношение на член 2, ако в бъдеще в Италия бъде въведен данък върху имуществото, спогодбата ще се прилага към него и двойното облагане ще се избягва съгласно член 22;
b) по отношение на член 4, параграф 3, буква a), продажбата на изложени стоки след приключването на изложение не представлява място на стопанска дейност;
в) във връзка с член 5, параграф 2 понятието „недвижимо имущество“ във всички случаи включва принадлежностите, живия и мъртвия инвентар на земеделските и горските стопанства, както и правата, за които се прилагат разпоредбите на частното право относно поземлената собственост. За „недвижимо имущество“ се считат също правото на ползване върху недвижимо имущество и правата върху променливи или фиксирани плащания за експлоатацията или предоставянето на право за експлоатация на минерални находища, извори и други природни ресурси. Корабите, въздухоплавателните средства и пътните превозни средства не се считат за недвижимо имущество;
г) По отношение на член 6, алинея 3, „разходи, направени за целите на мястото на стопанска дейност“ означава разходите, пряко свързани с дейността на това място;
д) по отношение на членове 9 и 10, ако размерът на платените лихви или авторски и лицензионни възнаграждения надвишава нормалната стойност на тези доходи съгласно законодателството на една от договарящите държави, превишението се облага в тази държава съгласно нейното законодателство и при отчитане на останалите разпоредби на спогодбата;
е) разпоредбите на член 13, параграф 3 се прилагат и към възнагражденията на персонала на предприятие за международен въздушен транспорт на една договаряща държава, което извършва дейност в другата договаряща държава;
g) разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2 се прилагат и за възнагражденията и пенсиите, изплащани на персонала от следните италиански служби или органи:
— Администрацията на държавните железници (F.S.); — Администрацията на пощите и далекосъобщенията (PP.TT.); — Националната туристическа организация (ENIT); — Институтът за външна търговия (ICE); — Банката на Италия;
както и съответните български служби или органи;
з) по отношение на член 24, параграф 1 изразът „независимо от средствата за защита, предвидени във вътрешното право“ означава, че започването на процедурата за взаимно споразумение не е алтернатива на националното съдебно производство, което във всички случаи трябва да бъде предварително образувано, когато спорът се отнася до облагане, несъответстващо на спогодбата;
i) разпоредбата на член 27, параграф 3 не изключва тълкуването, според което компетентните органи на договарящите държави могат по взаимно съгласие да установят различни процедури за прилагане на данъчните намаления или освобождавания, на които Конвенцията дава право;
л) независимо от разпоредбите на член 28, параграф 2, разпоредбите на член 7, параграф 1 се прилагат към доходите, реализирани от 1 януари 1981 г.
Съставена в София на 21 септември 1988 г. в два еднообразни екземпляра на италиански, български и френски език, като при спор предимство има френският текст.