Европейска заповед за плащане
Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. създава процедура за европейска заповед за плащане. Опростената процедура ускорява трансграничните спорове относно безспорни парични вземания по граждански и търговски дела, като намалява разходите и сроковете. Европейската заповед за плащане се признава и изпълнява във всички държави членки, с изключение на Дания, без да е необходимо обявяване на изпълняемостта; следователно системата е напълно действаща и ефективна и в България, и в Италия. Регламентът гарантира при трансгранични спорове свободното движение на европейските заповеди за плащане във всички държави членки, като определя минимални стандарти, чието спазване премахва необходимостта от междинно производство в държавата членка на изпълнение преди признаването и самото изпълнение. Така процедурата е изцяло приложима между България и Италия и в обратната посока. Процедурата за европейска заповед за плащане се прилага по граждански и търговски дела с трансграничен характер, независимо от вида на съда. Трансграничен е спорът, при който поне една страна има местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата на сезирания съд. По изрична законова разпоредба европейската заповед за плащане не се прилага по данъчни, митнически или административни въпроси, нито за отговорността на държава за действия или бездействия при упражняване на публична власт. Регламентът изрично изключва имуществените отношения между съпрузи; несъстоятелността, споразуменията с кредитори и сходните производства; социалната сигурност; вземанията от извъндоговорни задължения, освен ако са предмет на споразумение между страните или признаване на дълг, или се отнасят до ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост върху имущество. Подаването на заявление за европейска заповед за плащане е сравнително опростено и следва еднакъв модел във всички държави членки на ЕС, с изключение на Дания, където процедурата не се прилага. Регламентът предвижда формуляр А (приложение I) за заявлението. Разбира се, съответните парични вземания трябва да са за определена сума и изискуеми към датата на подаване на заявлението.
Компетентността на съдилищата се урежда от съответните общностни норми, по-специално от Регламент (ЕО) № 44/2001. Ако вземането е свързано с договор, сключен от потребител за цел, считана за извън неговата професионална дейност, и ответникът е потребителят, компетентни са само съдилищата на държавата членка, в която ответникът има местоживеене.
Кантората предоставя пълно правно съдействие както за издаване на европейски заповеди за плащане в Италия и България, така и само за изпълнение на вече издадени заповеди, представляващи изпълнителни основания, с цел събиране на търговски вземания съгласно българското и италианското право.
Получаването на изпълнително основание в България, както и в Италия, е необходимо условие за налагане на запор върху имущество при длъжника (български или италиански), при трети лица (например български или италиански банки) и за изпълнение върху недвижими имоти (на българска или италианска територия) чрез публична продан на възбранените имоти. Възможно е и налагане на обезпечителни мерки както в България, така и в Италия, за да се осигури удовлетворяване на вземането.
Затова различните стратегии за защита се оценяват според конкретния случай в съответствие с българското и италианското право, за да се оптимизират сроковете за събиране на вземания в България и Италия.
Преди започване на каквото и да е производство е препоръчително да се инвестира в реална проверка на имущественото състояние на длъжника, независимо дали е дружество (българско или италианско), или физическо лице, за да се избегне безрезултатно принудително изпълнение.