Историческа версия отпреди обновяването на сайта на 6 ноември 2026 г. Нормативните препратки, икономическите данни и прогнозите са от първоначалния текст и може да са остарели. Вижте актуализираната страница.
Събиране на вземания и плащания в България — изображение от оригиналния сайт
Събиране на вземания и плащания в България — изображение от оригиналния сайт
Събиране на вземания и плащания в България — изображение от оригиналния сайт
Събиране на вземания и плащания в България — изображение от оригиналния сайт

АДВОКАТСКА КАНТОРА „ДЕ АМИЧИС & ПЕТРОВА“ ВИ ПОМАГА ДА СЪБЕРЕТЕ ВЗЕМАНЕТО СИ В БЪЛГАРИЯ

Европейска заповед за плащане

Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. създава процедура за европейска заповед за плащане. Опростената процедура ускорява трансграничните граждански и търговски производства за безспорни парични вземания, като намалява разходите и продължителността им. Европейската заповед за плащане се признава и изпълнява във всички държави членки, с изключение на Дания, без да е необходимо обявяване на изпълняемостта ѝ; следователно системата е напълно действаща и ефективна и в България, и в Италия. При трансгранични спорове регламентът гарантира свободното движение на европейските заповеди за плащане във всички държави членки, като определя минимални изисквания, чието спазване премахва необходимостта от междинно производство в държавата членка по изпълнение преди признаването и изпълнението. Поради това процедурата е напълно приложима между България и Италия и в двете посоки. Процедурата за европейска заповед за плащане се прилага по граждански и търговски дела с трансграничен характер, независимо от естеството на съда. Трансграничен е спорът, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд.

Инвестиране дружество България

По изрично законово правило процедурата за европейска заповед за плащане не се прилага за данъчни, митнически или административни въпроси, нито за отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняване на публична власт. Регламентът изрично изключва имуществените отношения между съпрузи; несъстоятелността, предпазните споразумения и други аналогични производства; социалното осигуряване; вземанията от извъндоговорни задължения, освен ако са предмет на споразумение между страните, има признаване на дълга или вземанията се отнасят до ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост върху имущество.

Подаването на заявление за европейска заповед за плащане е сравнително опростено и следва еднакъв образец във всички държави членки на ЕС с изключение на Дания, където процедурата не се прилага. Регламентът предвижда формуляр А (приложение I) за заявлението. Паричните вземания, разбира се, трябва да са ликвидни и изискуеми към датата на подаване на заявлението за европейска заповед за плащане.

Компетентността на съдилищата се урежда от съответните общностни норми, по-специално от Регламент (ЕО) № 44/2001. Ако вземането е свързано с договор, сключен от потребител за цел, считана за извън неговата професионална дейност, и ответникът е потребителят, компетентни са само съдилищата на държавата членка, в която ответникът има местоживеене.

Съдът, пред който е подадено заявление за европейска заповед за плащане, преценява във възможно най-кратък срок дали са изпълнени условията за допустимост — трансграничен характер на гражданския или търговския спор, компетентност на сезирания съд и др. — и дали заявлението е основателно.

Ако формулярът на заявлението не съдържа всички необходими данни, съдът предоставя на заявителя възможност да допълни или поправи заявлението в определен срок, освен ако то е явно неоснователно или недопустимо. За тази цел регламентът предвижда формуляр Б (приложение II).

Съдът може да предложи на заявителя да измени заявлението, ако то отговаря само на част от предвидените условия. За тази цел регламентът предвижда формуляр В (приложение III). В определен срок заявителят се приканва да приеме или отхвърли предложението за европейска заповед за плащане за сума, определена от съда. Заявителят се уведомява за последиците от решението си и представя отговора си, като върне формуляра.

Ако заявителят приеме предложението на съда, съдът издава европейска заповед за плащане за приетата от заявителя част от заявлението. Последиците за останалата част от първоначалното заявление се уреждат от националното законодателство. Ако заявителят не спази определения от съда срок или отхвърли предложението му, съдът отхвърля изцяло заявлението за европейска заповед за плащане.

Съдът уведомява ищеца за основанията за отхвърляне чрез формуляр Г (приложение IV). Отхвърлянето на заявлението не подлежи на обжалване. То обаче не възпрепятства ищеца да предяви вземането си чрез ново заявление за европейска заповед за плащане или по друга процедура, предвидена в правото на държава членка. Издаване на европейска заповед за плащане при уважено заявление.

Ако заявлението за плащане бъде уважено, съдът издава европейската заповед за плащане възможно най-бързо, по правило в срок от тридесет дни от подаване на заявлението. В този срок не се включва времето, необходимо на ищеца да допълни, поправи или измени заявлението си.

Европейската заповед за плащане се издава единствено въз основа на предоставената от заявителя информация, която не е проверена от съда. Европейската заповед за плащане става изпълняема, освен ако ответникът подаде възражение пред съда по произход. Отличителна черта и основа на процедурата е премахването на екзекватурата: европейската заповед за плащане се признава и изпълнява в другите държави членки без обявяване на изпълняемост и без възможност за възражение срещу признаването. Изпълнителните процедури се уреждат от националното право на държавата членка, в която се иска изпълнение на европейската заповед за плащане. Начини за връчване на европейската заповед за плащане на ответника.

Европейската заповед за плащане се връчва на ответника съгласно националното право на държавата, в която трябва да се извърши връчването. Регламентът предвижда минимални стандарти за различни начини на връчване със или без доказателство за получаване от ответника. Връчване с доказателство за получаване: лично връчване, при което ответникът подписва датирано потвърждение за получаване; лично връчване, при което връчителят подписва датиран документ, удостоверяващ, че ответникът е получил документа или е отказал да го получи без законово основание; ответникът подписва и връща датирано потвърждение, когато получава европейската заповед за плащане по пощата или по електронен път, например по факс или електронна поща. Връчване без доказателство за получаване: лично връчване на личния адрес на ответника на лице, което живее с него или работи на този адрес; лично връчване в търговските помещения на ответника на негов служител, когато ответникът е самостоятелно заето или юридическо лице; пускане на заповедта в пощенската кутия на ответника; оставяне на заповедта в пощенска служба или при компетентен публичен орган и пускане на писмено уведомление в пощенската кутия на ответника, което посочва съдебния характер на документа; връчване по пощата или по електронен път, удостоверено с автоматично потвърждение за изпращане, при условие че ответникът предварително се е съгласил. За връчване на европейската заповед за плащане адресът на ответника трябва да е известен със сигурност. Заповедта може да бъде връчена на представител на ответника.

Ред и форма на възражението срещу европейска заповед за плащане

Лицето, което получи европейска заповед за плащане — ответникът — може да подаде възражение до съда, издал заповедта. Възражението трябва да бъде изпратено в срок от тридесет дни от връчването. За подаването му ответникът може да използва формуляр Е (приложение VI), който се предоставя заедно със заповедта за плащане. Във възражението ответникът посочва, че оспорва вземането, без да е длъжен да излага основанията. Когато ответникът възрази срещу европейската заповед за плащане, производството продължава пред съдилищата на държавата членка по произход съгласно националните правила за гражданско производство, освен ако заявителят е поискал в такъв случай то да бъде прекратено. След изтичане на тридесетдневния срок за възражение регламентът позволява на ответника да поиска преглед на европейската заповед за плащане от издалия я съд, когато заповедта е връчена без доказателство за получаване от ответника и връчването не е извършено достатъчно навреме, за да организира защитата си; когато ответникът не е могъл да оспори вземането поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства; или когато заповедта е издадена неправилно. Ако съдът отхвърли искането на ответника, европейската заповед за плащане остава в сила. Обратно, ако съдът реши, че прегледът е основателен, заповедта за плащане е нищожна. По искане на ответника компетентният съд в държавата членка по изпълнение отказва изпълнение на европейската заповед за плащане, ако тя е несъвместима с по-ранно решение или заповед, постановени в друга държава членка или трета държава. Това решение трябва да се отнася до дело със същия предмет и между същите страни и да бъде признато в държавата членка по изпълнение.

Следователно уредбата на европейската заповед за плащане е сравнително опростена и уеднаквява начина на образуване на производството, докато евентуалната фаза на възражение се урежда съгласно гражданскопроцесуалните правила на държавата по произход. Затова е важно да се познават процесуалните и материалноправните граждански норми на двете държави членки, за да се осигури разумна възможност за пълноценно оспорване.

Адвокатска кантора De Amicis & Petrova предлага чрез офисите си в България и Италия и пред всички съдилища в съответните държави (Италия и България) възможност за получаване на европейска заповед за плащане в едната държава и изпълнението ѝ в другата, без необходимост от възлагане на други местни кантори, като поема пряко всеки етап и всяка стъпка от производството.

Макар процедурата за получаване на изпълнително основание да е уеднаквена и опростена, фазата на принудителното изпълнение — насочване към имуществото на длъжника и реално постигане на икономически полезен резултат за клиента — изисква знания и компетентност както в държавата членка, в която е постановен актът, така и в държавата, където той се изпълнява, особено когато става дума за Италия и България. В противен случай познаването само на една фаза от процедурата не позволява на клиента да получи положителен резултат.