Как да се чете тази статия днес
Твърдението за обща липса на регулиране трябва да се разглежда в историческия му контекст. Регламентът MiCA се прилага съгласно графика в член 149, а преходният режим за доставчиците по член 143 приключи най-късно на 1 юли 2026 г. Трябва да се разграничават видът криптоактив, услугата и субектът и да се проверят приложимите разрешения и задължения. Данъчните ставки и сведенията за предполагаеми изземвания в оригинала не са потвърдени от настоящия преглед и не трябва да се приемат за актуални данни.
Източници и препратки
Текстът на оригиналната статия
Биткойн в България
Ако не познавате Bitcoin (BTC) и другите криптовалути или познавате България, може да се изненадате, че добивът на криптовалути е популярен в страната. Криптовалутите са виртуална форма на валута, която функционира чрез система на доверие и децентрализация, използвайки основна технология, наречена блокчейн. Кибервалути и българските власти. По отношение на кибервалутите българските власти не проявяват благосклонност. Те не ги регулират, защото не признават тези валути за законно платежно средство. Това означава също, че лицата, които създават кибервалути, не се нуждаят от лиценз за емитирането им, освен ако не търгуват с финансови инструменти, чийто базов актив са криптовалути. Данъчно облагане. Фактът, че властите не гледат особено благосклонно на криптовалутите, не означава, че са ги изключили напълно. Въпреки че добивът на Bitcoin например не е регулиран, лицата, които добиват тази криптовалута (и други), трябва да плащат данък от 10% върху всички печалби от Bitcoin. Това може да възникне при сделки от криптовалута към фиатна валута (валута, подкрепена от държавата) или от криптовалута към криптовалута. Дружествата, които професионално търгуват с криптовалути, трябва да плащат корпоративен данък със ставка 15%. Що се отнася до ДДС, всяка дейност по добив подлежи на облагане, ако има пряка връзка между услугата и възнаграждението. Обсъжда се обаче дали сделките с криптовалути трябва да се облагат с ДДС. Решението на Съда на Европейския съюз установява, че сделките с монети, банкноти или валути, които не са законно платежно средство, са освободени от ДДС.
Криптовалути, банки и репресивни мерки.
Изглежда, че българските власти не са единствените, които не проявяват симпатия към криптовалутите. През 2017 г. водещите банки в страната блокираха сметките на основните борси за криптовалути. Сред тях бяха Първа инвестиционна банка (Fibank) и Обединена българска банка. JP Morgan Chase и Commerzbank, които работят с Fibank, също отказаха да приемат сделки, свързани с продажба на криптовалути.
През същата година се намесват правоохранителните органи и се появяват съобщения, че властите са иззели биткойни. Смята се, че при поредица от акции са иззети над 213 000 биткойна. Специализираната прокуратура е обявила операция срещу мащабна престъпна група. Хакерите са получили отдалечен достъп до информационните системи на Агенция „Митници“, като са внедрили зловреден софтуер в компютърните ѝ системи.
Спорно е дали властите действително са иззели всички биткойни. Ръководителят на Специализираната прокуратура отрича прокуратурата и българското Министерство на вътрешните работи да са иззели криптовалута при акциите. Има различни слухове за случилото се с биткойните. Някои смятат, че България е натрупала толкова виртуална валута, че резервите ѝ в биткойни надхвърлят златните ѝ резерви. Слуховете, че Министерството на вътрешните работи е използвало криптовалутата за финансиране на нова авиационна ескадрила, бяха бързо опровергани, което накара някои да предположат, че министерството все още може да държи биткойните.
Това са любопитни времена за криптовалутите в България: правителството не приема виртуалната валута като законно платежно средство, но признава част от потенциала на добива и сделките с криптовалути да генерират приходи за страната. Макар основната цел на създаването на криптовалути да е положителна, властите и финансовият сектор остават предпазливи относно възможността действащите извън закона да ги използват за незаконни цели.