Текстът на оригиналната статия
Много италиански компании, и по-малко български, които търгуват или изнасят своите продукти и изделия в чужбина, не използват подходящи договорни средства за ограничаване на вредите при неизпълнение. Много често дори доставки със значителна стойност са подкрепени само с обикновена размяна на имейли и фактури за продажба; понякога международните товарителници CMR също липсват или са непълни.
Очевидно е, че липсата на добре структуриран договор за доставка, съобразен с конкретните нужди, позволява да се постигне сигурност на търговския обмен и по-голяма възможност за признаване на вземанията; всъщност не е достатъчно някой да се счита за фактически кредитор, ако не разполага с правните документи, необходими за получаване на подходяща съдебна защита във възможно най-кратък срок и без възможност за оспорване.
Много често, при липса на конкретни уговорки, е трудно дори да се определи компетентната юрисдикция за договорен спор относно една или повече международни търговски сделки между Италия и България и обратно, предоставяне на услуги или обикновени монтажни работи.
Следователно осигуряването с помощта на международни професионалисти на необходимите средства за справяне с възможни спорове при обичайни търговски отношения е незаменимо условие за осъзната и информирана дейност на чуждите пазари. Необходимо е да се инвестира не само в търговските мрежи, а преди всичко в предварителни консултации по договорни и търговски въпроси; в противен случай съществува сериозен риск първият проблем да обезсмисли години работа.
За интернационализацията на предприятие е необходимо да се осигури подходяща правна защита и да се избягват общи, несъобразени с контекста образци, които не могат да осигурят достатъчни правни гаранции.
Международната компетентност по спор между страни, които пребивават или имат местоживеене в различни държави, се урежда от Регламент (ЕС) № 1215/2012, откъс от който е поместен по-долу.
КОМПЕТЕНТНОСТ
РАЗДЕЛ 1 Общи разпоредби
Член 4 1. При условията на настоящия регламент срещу лица с местоживеене в държава членка, независимо от гражданството им, се предявяват искове пред съдилищата на тази държава членка. 2. По отношение на лицата, които не са граждани на държавата членка, в която имат местоживеене, се прилагат правилата за компетентност, приложими към гражданите на тази държава членка. Член 5 1. Срещу лица с местоживеене в държава членка могат да се предявяват искове пред съдилищата на друга държава членка само съгласно правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава. 2. По-специално спрямо лицата по параграф 1 не се прилагат националните правила за компетентност, за които държавите членки са длъжни да уведомят Комисията съгласно член 76, параграф 1, буква а). Член 6 1. Ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава, при спазване на член 18, параграф 1, член 21, параграф 2 и членове 24 и 25. 2. Срещу такъв ответник всяко лице с местоживеене в държава членка може, независимо от гражданството си и наравно с гражданите на тази държава членка, да се позове на действащите в нея правила за компетентност, и по-специално на тези, за които държавите членки са длъжни да уведомят Комисията съгласно член 76, параграф 1, буква а). РАЗДЕЛ 2 Специална компетентност
Член 7 Срещу лице с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в друга държава членка: 1) а) по дела, свързани с договор — пред съда по мястото на изпълнение на въпросното задължение; б) за целите на прилагането на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е: — при продажба на стоки — мястото в държава членка, където съгласно договора стоките са били или е трябвало да бъдат доставени, — при предоставяне на услуги — мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били или е трябвало да бъдат предоставени; в) буква а) се прилага, ако не се прилага буква б); 2) по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — пред съда по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие; 3) по граждански иск за обезщетение или възстановяване на предишното състояние, основан на деяние, което е предмет на наказателно производство — пред съда, сезиран с това производство, доколкото съгласно собственото си право той е компетентен да разгледа гражданския иск; 4) по граждански иск за връщане въз основа на право на собственост на паметник на културата по смисъла на член 1, точка 1 от Директива 93/7/ЕИО, предявен от лицето, претендиращо право да получи обратно този обект — пред съда по мястото, където се намира паметникът на културата към момента на сезиране на съда; 5) по спор, произтичащ от дейността на клон, агенция или друг вид представителство — пред съда по мястото, където то се намира; 6) по спор срещу учредител, доверителен собственик или бенефициер на тръст, създаден по силата на закон, с писмен акт или устно и удостоверен писмено — пред съдилищата на държавата членка, в която се намира местоживеенето на тръста; 7) по спор относно заплащане на възнаграждение за оказана помощ или спасяване на товар или навло — пред съда, в чийто район товарът или съответното навло: а) са били запорирани като обезпечение за плащането; или б) са могли да бъдат запорирани за тази цел, но е била предоставена гаранция или друго обезпечение; тази разпоредба се прилага само ако се твърди, че ответникът има интерес от товара или навлото или е имал такъв интерес към момента на оказване на помощта или спасяването. Член 8 Срещу лице с местоживеене в държава членка може също да бъде предявен иск: 1) когато то е един от няколко ответници — пред съда по местоживеенето на който и да е от тях, при условие че исковете са толкова тясно свързани, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от несъвместими съдебни решения при отделни производства; 2) като трето лице по иск за гаранция или поръчителство или по друго производство срещу трето лице — пред съда, сезиран с първоначалния иск, освен ако той е предявен единствено с цел това лице да бъде отклонено от компетентния за него съд; 3) по насрещен иск, произтичащ от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск — пред съда, пред който първоначалният иск е висящ; 4) по дела, свързани с договор, когато искът може да бъде съединен с иск срещу същия ответник за вещни права върху недвижим имот — пред съда на държавата членка, в която се намира имотът. Член 9 Когато по силата на настоящия регламент съд на държава членка е компетентен по искове относно отговорност, произтичаща от използването или експлоатацията на кораб, този съд или друг съд, определен за тази цел съгласно националното право, е компетентен и по искове за ограничаване на тази отговорност.
При уреждането на търговските отношения между България и Италия е необходимо да се съобрази действащото законодателство и отношенията да се регламентират ясно с помощта на квалифицирани специалисти.
Адвокатска кантора De Amicis & Petrova подпомага български и италиански предприятия при изготвяне на търговски договори, партньорства, договори за доставки и договори по обществени и частни поръчки.