Фондациите в България

ПРАВНИЯТ РЕЖИМ НА ФОНДАЦИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Естество

Фондациите са организации с нестопанска цел, а правилата относно тяхната дейност и регистрация се съдържат в българския Закон за юридическите лица с нестопанска цел (NPLEA) и българския Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Съгласно ЗЮЛНЦ фондация могат да учредят както български, така и чуждестранни физически и юридически лица. Фондацията се учредява с едностранен учредителен акт — приживе или със завещателно разпореждане след смъртта — чрез който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. За учредяване приживе е необходим писмен акт с нотариално заверени подписи.

Когато се прехвърлят права на собственост върху недвижими имоти, учредителният акт трябва да бъде вписан от съдията по вписванията при районния съд по местонахождението на имота.

Чл. 34 от ЗЮЛНЦ определя съдържанието на учредителния акт. В него трябва да се посочат наименованието, седалището (мястото на управление) и адресът (адресът на управление), целите, видът на дейността (в обществена или частна полза), предоставеното имущество, органите на фондацията, клоновете, правилата относно правомощията на органите и начина на представителство, срокът, за който се учредява фондацията, както и предметът на стопанската ѝ дейност, ако фондацията извършва такава.

Управление

Фондацията трябва да има управителен орган, който може да бъде колективен или едноличен. Учредителният акт обаче може да предвижда и други органи. В този случай съгласно чл. 35, ал. 2 NPLEA се прилагат правилата за управителния съвет и общото събрание, предвидени за другия вид юридически лица с нестопанска цел в България — сдруженията. Според тези правила правомощията за вземане на решения включват приемане на вътрешни правила, назначаване и освобождаване на членовете на управителния съвет и решения за откриване и закриване на клонове. Управителният съвет представлява фондацията, изпълнява решенията на общото събрание, разпорежда се с имуществото ѝ и изпълнява други функции.

Области на дейност

По принцип дейността на фондациите е нестопанска: те се създават за постигане на благотворителни цели с различен характер, например екологични или образователни. Това обаче не изключва извършването на стопанска дейност. Тя е възможна, ако е само допълнителна, а не основна, пряко е свързана с основната дейност, за която фондацията е регистрирана, и получените приходи се използват за постигане на тези цели.

Прекратяване

Основанията за прекратяване на фондация в България са посочени в чл. 13, ал. 1 NPLEA. Те са изтичане на срока, за който е учредена (ако има такъв), решение на управителния ѝ орган (ако той е единствен) или на върховния ѝ орган, както и решение на окръжния съд по седалището на фондацията, когато е учредена незаконно, е обявена в несъстоятелност или дейността ѝ противоречи на закона или добрите нрави. Прекратяването на фондацията се извършва заедно с ликвидацията ѝ, която се осъществява от управителя, упълномощено лице или лице, назначено от окръжния съд, ако управителят не е назначил ликвидатор или фондацията е учредена незаконно. Важно е да се отбележи, че при несъстоятелност се прилагат разпоредбите на българския Търговски закон. Ако след удовлетворяване на кредиторите остане имущество, разпределението му се решава съгласно учредителния акт, от управителния орган на фондацията или от ликвидатора, когато до откриването на ликвидацията не е взето такова решение. Ако такова решение липсва, имуществото на фондацията преминава към общината по седалището ѝ, която е длъжна да го използва за цели, най-близки до целите на прекратената фондация.

След разпределянето на имуществото ликвидаторът трябва да поиска заличаване на регистрацията на фондацията пред окръжния съд по нейното седалище.

Процедура по регистрация

Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗЮЛНЦ заявлението за регистрация трябва да се подаде от учредителя, оправомощено лице или орган, изпълнителя на завещанието или правоприемник, или от някое от лицата, които биха могли да се ползват от дейността на фондацията съгласно учредителния ѝ акт. Регистрацията на фондацията се извършва от окръжния съд по седалището ѝ.

Преди подаването на такова искане обаче трябва да се предприемат следните действия:

• Изготвяне на учредителен акт, съдържащ посочените по-горе изисквания;

• Избор и назначаване на органите на дружеството;

• Запазване на наименованието на фондацията и получаване на документ за неговата уникалност. Това може да се направи в някои клонове на „Информационно обслужване“ АД и струва 60 лева;

• Изготвяне на образци от подписите на лицата, които ще представляват фондацията пред трети лица;

• Подготовка и подписване на заявление за вписване на фондацията в регистъра на окръжния съд.

След приключването на тези стъпки съответните документи, според начина на учредяване, трябва да се подадат в окръжния съд, където е регистрирана фондацията.

Когато фондацията е учредена с едностранен акт за дарение, трябва да се представи следното:

• Заявление за регистрация от учредителя или други упълномощени лица;

• Учредителен акт;

• Решение на управителния орган на учредителя, когато учредителят е юридическо лице;

• Едностранен акт за дарение, с който се прехвърля имущество на фондацията — обикновено съвпада с учредителния акт, но може да е и отделен документ;

• банково извлечение, удостоверяващо, че сумата, прехвърлена към наследственото имущество, е внесена от името на фондацията;

• Образец/образци от подписа на лицето/лицата, които ще представляват фондацията;

• Документ, удостоверяващ уникалността на наименованието;

• Документ за платена държавна такса (50 лв.).

Когато фондация се учредява със завещание, на съда трябва да бъдат представени:

• Заявление за регистрация;

• Копие от завещанието, с което е учредена фондацията. Практиката изисква копието от завещанието да бъде заверено;

• Акт за смърт на завещателя,

• Удостоверение за наследници, когато заявителят за вписване е наследник на завещателя;

• Доказателство за собственост, удостоверяващо, че имуществото, прехвърлено на фондацията, е принадлежало на завещателя;

• банково извлечение, удостоверяващо, че сумата, прехвърлена към наследственото имущество, е внесена от името на фондацията;

• Образец/образци от подписа на лицето/лицата, които ще представляват фондацията;

• Документ, удостоверяващ уникалността на наименованието;

• Документ за платена държавна такса (50 лв.).

С вписването в съдебния регистър фондацията става нов правен субект и съответно носител на права и задължения. В седемдневен срок от получаването на решението за регистрация тя трябва да бъде вписана и в регистър БУЛСТАТ чрез подаване на заявление до българската Агенция по вписванията.

Данъчно третиране в България

Закон за корпоративното подоходно облагане (CITA)

Както вече беше посочено, благотворителните организации могат да извършват допълнителна стопанска дейност, която подпомага постигането на целите им. Така съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от българския Закон за корпоративното подоходно облагане те биха се считали за данъчно задължени лица, когато извършват по занятие стопанска дейност, която е източник на редовни доходи и носи печалба или се извършва в интерес на фондацията, а цените на сделките са пазарни. В този случай данъчната ставка върху реализирания резултат е 10%. Средствата, получени като финансиране на проект, обаче не се считат за печалба. Даренията за фондацията, както и продажбата на дарено имущество, са извън приложното поле на ЗКПО, тъй като не представляват търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 2 от българския Търговски закон. Имуществото, с което е учредена фондацията, и евентуалните последващи имуществени вноски от учредителите са имущество на фондацията и като такива не подлежат на облагане.

Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

По принцип всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по българския Закон за данък върху добавената стойност. В някои случаи обаче законът предвижда задължителна регистрация, като условията за задължителна регистрация на фондациите не се различават от приложимите за другите видове юридически лица. Задължението за регистрация на фондациите по ДДС възниква при достигане на облагаем оборот от стопанска дейност в размер на 50 000 лева или повече за период, не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия месец (чл. 96, ал. 1 ЗДДС). В този случай заявлението трябва да се подаде в 14-дневен срок след края на данъчния период, през който е достигнат посоченият оборот. Фондации, извършващи вътреобщностни придобивания на стоки за 20 000 лева или повече, също подлежат на регистрация по ДДС, като заявлението трябва да бъде подадено не по-късно от седем дни преди датата на данъчното събитие за придобиването, с което ще бъде надхвърлен прагът от 20 000 лева. Задължение за регистрация по ДДС възниква и при предоставяне на услуги с място на изпълнение в друга държава — членка на ЕС, за които данъкът се дължи от получателя, както и при получаване на услуги, когато доставчикът е чуждестранно данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е България и данъкът се дължи от получателя.