Как да се чете тази статия днес
Следва да се разграничават възстановяването на данък в страната, възстановяването на лица, установени в други държави, и мястото на изпълнение на доставките. Пасажът в оригинала, който по принцип свързва облагането на B2B сделки със седалището на доставчика, може да бъде подвеждащ: общото правило за B2B услуги се отнася до мястото на установяване на получателя, при спазване на изключенията и с отчитане на ролята на постоянния обект. Сроковете, изискванията и прилагането на обратното начисляване изискват анализ на конкретната сделка.
Източници и препратки
Текстът на оригиналната статия
ДДС в България се отчита ежемесечно за период от един календарен месец, което означава, че лицата трябва да определят резултата си всеки месец. Отчитането на ДДС може да доведе до данък за внасяне (ако начисленият от предприятието ДДС надвишава ползвания данъчен кредит, като тогава данъкът се плаща до 14-о число на следващия месец) или до данък за възстановяване (ако ползваният данъчен кредит надвишава начисления върху доставките ДДС).
Ако данъчно задълженото лице има право на възстановяване на ДДС според резултатите за текущия месец, сумата за възстановяване трябва да се приспадне през следващите два месеца от дължимия ДДС за тези периоди.
Оставащият за възстановяване ДДС трябва да бъде възстановен в срок до 30 дни от подаването на последната ДДС декларация за периода на приспадане, след прихващане с други изискуеми данъчни задължения.
Право на възстановяване на ДДС има данъчно задълженото лице или дружество, което е генерирало повече покупки/разходи/приходи за период от три последователни месеца. След това дружеството може да поиска процедура по възстановяване на ДДС. За тази цел данъчните органи извършват проверка или счетоводна ревизия на заявителя.
Може ли ДДС да бъде възстановен на лице, което не е регистрирано по ДДС?Да. Според
Директива 2008/9/ЕО на Съвета, ДДС може да бъде възстановен на данъчно задължено лице от държава членка, в която лицето не е установено, при условие че е регистрирано в друга държава членка.
За тази цел лицето трябва да подаде заявление до държавата членка по възстановяване чрез електронен портал, създаден от държавата членка, в която е установено. Заявлението за възстановяване се подава до държавата членка по установяване не по-късно от 30 септември на календарната година, следваща периода на възстановяване. Държавата членка по възстановяване уведомява заявителя за решението си да одобри или отхвърли искането в срок от четири месеца от получаването му.
При какви условия чуждестранните лица имат право на възстановяване на ДДС?1. Чуждестранното лице няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, местоживеене или обичайно пребиваване в държавата членка, от която иска възстановяването; 2. Лицето не е извършвало доставки на стоки и/или услуги, които се считат за извършени в държавата членка по възстановяване съгласно ЗДДС, с изключение на следните сделки: а) доставки на транспортни услуги и услуги, свързани с международния транспорт по смисъла на чл. 30 и чл. 31 от ЗДДС; б) доставки на стоки и услуги на лице, което е задължено да плати ДДС съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС; 3. Държавата, в която лицето е установено, е включена в списъка на държавите, за които се възстановява ДДС.
международни доставки на стоки и услугиКак се третира износът на стоки и услуги? СтокаКогато лице доставя стоки от една държава — членка на ЕС, в друга и както доставчикът, така и получателят са регистрирани по ДДС в съответните държави членки, се извършва вътреобщностна доставка (ВОД). При ВОД стоките напускат територията на държавата, от която се изпращат. За разлика от износа, при който стоките се доставят в държави извън ЕС, при ВОД доставчикът и получателят са регистрирани по ДДС в две различни държави членки.
Вътреобщностните доставки приличат на износа, защото стоките напускат територията на България и не се плаща ДДС, тъй като се прилага нулева ставка; данъкът се дължи от получателя.
УслугиАко дружество предоставя услуги, а получателят е данъчно задължено лице (регистрирано по ДДС), мястото на изпълнение е държавата, в която получателят е установен — т.нар. доставки „business-to-business“. Ако услугата се предоставя от място на стопанска дейност, разположено извън държавата, в която доставчикът е установен, мястото на изпълнение е държавата на този постоянен обект. В тези случаи доставчикът трябва да начисли ДДС по ставката на държавата, в която е установен (или има място на стопанска дейност), тоест получателят няма задължение да самоначислява ДДС в своята държава.
Изключение от последното правило са случаите, в които получателят — данъчно задължено лице — е установен извън ЕС, а предоставяните услуги имат т.нар. интелектуален характер, например консултации, рекламни услуги, прехвърляне на права, патенти и лицензи, разработване на софтуер или обработка на данни. В тези случаи мястото на изпълнение е в държавата на получателя, тоест доставчикът не начислява ДДС, а получателят самоначислява данъка, ако местното законодателство го изисква.
Горните правила за определяне на мястото на изпълнение според статута на получателя не се прилагат за следните групи услуги:
- Предоставяне на услуга, свързана с недвижим имот;
- Превоз на пътници;
- Услуги, свързани с културни, художествени, спортни, научни и други подобни събития;
- Предоставяне на ресторантьорски и кетъринг услуги;
- Краткосрочно отдаване под наем на превозни средства за не повече от 30 дни.