През последните години България привлича вниманието на инвеститори от Европа и извън нея.
Понастоящем според сведенията на основните международни организации България представлява най-добрия стратегически избор за инвестиции на Балканите.
Последните публикации на Световния икономически форум за 2016 г. я поставят на 38-о място в света.
Въз основа на опита от предходния програмен период за европейските фондове 2014–2020 г., някои от които вече действащи, е предвидено високо усвояване на европейските средства за България — около 90–95%, което потвърждава потенциала и ефективността на икономическата система.
България има силно диверсифицирана икономика. Традиционните сектори включват услугите с дял над 60%, следвани от промишлеността, която представлява около 20% от БВП, и селското стопанство.
Секторът на услугите без съмнение е икономическият сектор, който е отбелязал най-голям растеж в България през последните години.
Не по-малко интересни са секторите, свързани с туризма, благодарение на разнообразието в България — от зимен туризъм в различните ски курорти до летен туризъм по Черноморието. Балнеоложкият и кулинарно-виненият туризъм също са високо ценени от туристите. За любителите на лова има множество ловни резервати.
Секторът на недвижимите имоти също расте устойчиво. След края на спекулативния имотен балон през 2009 г. продажбите непрекъснато се увеличават, а цените на имотите отново се покачват. Много европейски и извъневропейски инвеститори са осъществили и планирали значителни инвестиции в недвижими имоти. Следва да се припомни и че законът за чуждестранните инвестиции предоставя засилена защита на чуждестранния инвеститор срещу отчуждаването на земи за обществени нужди. Първият механизъм за допълнителна защита се основава на това, че отчуждаването може да се извършва само по изключение поради неотложни държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Недвижими имоти, собственост на чуждестранни лица, не могат да бъдат отчуждавани за общински нужди.
Поради тези и други икономически и финансови причини страната е показала висока способност да привлича чуждестранни инвестиции.
Италия е силен търговски партньор на България благодарение на значителния икономически обмен, който я поставя на четвърто място по чуждестранни инвестиции в България.
Италианските предприятия работят както косвено чрез покупки и продажби, така и все по-често чрез учредяване на дружества по българското право.
Доставката на продукти, оборудване, технологии и услуги и изпълнението на дейности, финансирани от европейски фондове, включително инфраструктура като железници и автомагистрали, са сред най-честите икономически операции.
България е страна по системата от двустранни договори за насърчаване и взаимна защита на чуждестранните инвестиции. Освен национален режим тази система предоставя режим на най-облагодетелствана нация за инвестициите, извършени от юридически и физически лица на едната договаряща държава на територията на другата. По-специално действа принципът на предимство на международните договори: ако подписаните от България договори предвиждат по-благоприятни условия за чуждестранните инвестиции, тези правила имат предимство пред местните. Този водещ принцип е изразен в договорите за защита на чуждестранните инвестиции и по-специално в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Международните договори за взаимна защита на чуждестранните инвестиции винаги използват по-широко понятие за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ, на английски FDI), чието прилагане трябва да има предимство пред българското законодателство.
Съгласно действащото българско законодателство чуждестранният, и по-специално италианският, инвеститор може: — да създаде смесено предприятие с местен български оператор чрез намиране на местен партньор; — да учреди италиански клон в България за по-силно пазарно присъствие; — да учреди ново дружество по българското право; — да придобие съществуващо българско предприятие, включително чрез участие в приватизационния процес.
България е приела специална нормативна уредба за инвестиционния сектор, за да създаде особено благоприятен климат за чуждестранните инвестиции, съобразен с отварянето ѝ към пазара едва след падането на съветския режим.
През 2004 г., за да ускори присъединяването си към Европейския съюз и да преодолее значителното икономическо изоставане спрямо останалите страни от ЕС, България въведе нов закон за насърчаване на чуждестранните инвестиции с цел създаване на привлекателна среда за чуждестранните инвеститори.
Българската конституция признава равнопоставеността на чуждестранните инвеститори с българските предприемачи и гарантира правата им в съответствие със закона.
По-конкретно българското законодателство не предвижда ограничения за участието на чуждестранен капитал или специално разрешение, освен за инвестиции в сектори, считани за чувствителни: производство и износ на оръжие, боеприпаси и военно оборудване; банкови и финансови услуги; проучване, използване и разработване на природни ресурси; придобиване на собственост в определени райони или зони на страната. Само в тези сектори разрешението се издава от Министерския съвет, с изключение на банковия сектор, където компетентната институция е Българската народна банка (БНБ).
Дейностите, извършвани от чужденци на територията на България, подлежат на регистрация в местната данъчна служба, в местната служба по социално осигуряване, когато чуждестранните инвеститори са и работодатели, и в Националния статистически институт.
Българското законодателство признава и защитата на инвестициите срещу отчуждаване или национализация, освен по причини от национален интерес и срещу подходящо обезщетение, както и възможността печалбите и капиталите да се прехвърлят свободно извън страната.
Законодателството за инвестициите предвижда и специални облекчения. За да се ползват насърчителните мерки за чуждестранни инвестиции, инвестицията трябва да се отнася до придобиване на определени активи на предприятието с цел създаване, разширяване или модернизиране на съществуващото производство на стоки и/или услуги; трябва да бъдат създадени нови работни места; проектът трябва да се осъществи в срок до три години.
В районите с висока безработица са предвидени и програми и мерки за заетост на млади хора и представители на уязвими социални групи на пазара на труда в България. В такъв случай Агенцията по заетостта може да покрива разходите за заплати и други плащания за срока на трудовия договор на всяко наето лице (но за не повече от 12 месеца). Предвидени са и данъчни облекчения за инвестиции в райони с висока безработица, включени в списъка, одобрен от Министерството на финансите.
Всяко облекчение е обвързано с определени задължения и уведомления преди и след предоставянето му. Когато стойността на освобождаванията и държавните помощи за регионално развитие надвишава 75 млн. лв. (около 37,5 млн. евро), е необходимо разрешение от Комисията за защита на конкуренцията.
Когато размерът на държавните помощи и субсидии, без данъчните облекчения, не надхвърля 200 000 лева — около 100 000 евро — за период от три години, данъчните облекчения могат да се ползват при по-благоприятни условия.
Дружествата с производствена дейност, които решат да инвестират в райони с висока безработица, обикновено над 35%, имат право на пълно освобождаване от данъка върху стопанския доход, който е 10%, ако отговарят на следните условия: всички производствени обекти, офиси и други места, свързани с данъчнозадълженото лице, трябва да се намират в съответния район; всички негови активи трябва да се намират в този район, с изключение на паричните средства по банкови сметки и инвестициите в свързани дружества или дъщерни предприятия; данъкоплатецът не трябва да има просрочени задължения или дългове за данъци и осигурителни вноски за годината, за която иска освобождаването.
Размерът на данъчния кредит, равен на 10% от печалбата за всяка година (предвид действащия в България плосък данък), трябва да бъде инвестиран в производствени дейности в срок от три години след края на годината, за която се иска освобождаването.
Всички облекчения могат да се ползват за най-много 5 последователни години, само ако условията са изпълнени през всяка отделна година.
Предвиден е и преференциален режим по ДДС за вноса на стоки, необходими за изпълнение на инвестиционен проект. Инвеститорите с българска регистрация по ДДС имат право да внасят стоки, които ще се използват в тези проекти, без да плащат ДДС при вноса им. Освен това тези инвеститори имат право на възстановяване на ДДС, платен по местни покупки, в срок от 10 дни след подаване на искането, при условие че най-малко 80% от месечните суми по ДДС се плащат чрез специална ДДС сметка.
За да се ползва от този специален режим, инвеститорът трябва предварително да получи разрешение от Министерството на финансите въз основа на следните условия:
• Размерът на инвестицията трябва да бъде поне 10 млн. лева — 5 млн. евро — за период не по-дълъг от две години; • срокът за завършване на проекта не трябва да надвишава две години; • проектът трябва да създаде поне 50 работни места; • проектът трябва да е допустим за държавна помощ за регионално развитие; • инвеститорът трябва да докаже способността си да финансира проекта.
Допълнителна гаранция за чуждестранните инвеститори е изискването на закона обезщетението да бъде под формата на друг недвижим имот в същия район или, със съгласието на чуждестранния инвеститор, в друг район, или в пари, ако инвеститорът избере тази възможност. Обезщетението е равно на пазарната стойност на имота към деня на отчуждаването.
Между Италия и България от 10 юни 1991 г. действа международната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, основана на по-стари модели, изготвени и признати от ОИСР, с цел избягване на двойното облагане на доходите и имуществото.
Разпоредбите на действащия договор имат предимство пред вътрешните норми, включително данъчните.
Българското дружествено право се урежда от Търговския закон, влязъл в сила на 1 юли 1991 г. Основните правни форми, уредени в закона, са акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно дружество и събирателно дружество.
Акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност имат юридическа правосубектност. Освен това, независимо от гражданството на съдружниците, всяко дружество, учредено по българското национално право, се счита за българско дружество, или дружество по българското право. Законът предвижда общи правила, независимо от вида на дружеството, за съставяне на учредителния акт, наричан още дружествен договор. Той трябва да съдържа съществените елементи — наименование и седалище на учредяваното дружество, предмет на дейност, данни за акционерите и съдружниците, размер на непаричните и паричните вноски при командитните и събирателните дружества, както и размер на капитала при акционерните дружества и дружествата с ограничена отговорност. Българският закон предвижда дружеството да се счита за законно учредено едва след вписване в търговския регистър на компетентния местен район по неговото седалище. Промените в дружеството, които по закон подлежат на вписване, трябва да бъдат заявени в търговския регистър в седемдневен срок от настъпването им.
Понастоящем Търговският регистър се води от Агенцията по вписванията, която замени регистрите при окръжните съдилища, териториално компетентни според седалището на дружеството. Новият Търговски регистър, действащ от 2008 г., е национален. Официалният сайт осигурява свободен достъп до информация за надлежно регистрираните дружества по българското право. Търговският регистър е достъпен на www.brra.bg и има версия на английски език.
Благодарение на реформите в търговското право най-често използваната дружествена форма в България е дружеството с ограничена отговорност. Съдружниците в дружество с ограничена отговорност по българското право отговарят единствено до размера на внесените от всеки от тях капиталови вноски, а дружеството разполага с напълно обособено имущество, с което отговаря за дружествените задължения. Минималният капитал е равностойността на около 1 евро и няма ограничения за вноските в капитала. Дружествата могат да бъдат учредени и от един съдружник; поне 70% от капитала трябва да бъде записан при учредяването и внесен преди вписването на дружеството в Търговския регистър. Прехвърлянето на дялове между съдружници не подлежи на ограничения. Дружествата по българското право могат да извършват дейност в Европейския съюз и извън него. Българските дружества с ограничена отговорност подлежат на облагане с корпоративен данък. Доходите се облагат на равнището на дружеството, а разпределената печалба се облага и при изплащането ѝ на съдружниците. Стандартната ставка на корпоративния данък е 10% (плосък данък). Българската данъчна администрация не прави разлика между местни и чуждестранни дружества: за данъчни цели чуждестранно дружество се третира като местно, ако е регистрирано съгласно българското национално законодателство. Не се предвиждат авансови плащания за данъчното облагане за годините след предходната. Българската данъчна система е неутрална спрямо дружествата без реална стопанска дейност и не съществува минимално облагане въз основа на секторни проучвания. Дружествата, които са местни лица за данъчни цели, се облагат върху целия си доход, независимо къде е получен, съгласно общоприетите международни принципи. България е сключила международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с най-големите световни икономики. По отношение на косвените данъци правилата за данъка върху добавената стойност имат характеристики, подобни на системите на другите европейски държави. Стандартната ставка на ДДС е 20% от стойността на сделката, включваща всички разходи, данъци, субсидии и лихви, които формират данъчната основа. Само за туристическите хотелски услуги ставката е 9%. Всички лица — физически и юридически — които през предходната година са реализирали облагаем оборот над 50 000 лв. (приблизително 25 000 евро), трябва да се регистрират по ДДС. Същото важи за чуждестранни лица, които извършват независима икономическа дейност в България, отговаряща на всички законови изисквания. Клоновете на чуждестранни дружества също са длъжни да се регистрират по ДДС в страната. Те обаче могат да се регистрират пряко, без да назначават данъчен представител.
Декларацията по ДДС се подава ежемесечно, а системата за възстановяване на вътреобщностния ДДС е ефективна. За да фактурират вътреобщностни доставки, освободени от ДДС, дружествата трябва да бъдат регистрирани по ДДС.
Инвестиране в дружества в България — откриване, учредяване, управление, администриране, информация за българските дружества, предимствата и данъчното им облагане, българска регистрация по ДДС
Инвестиране в имоти в България, покупка на жилище в България, придобиване Инвестиране в имоти в България, покупка на жилище в България, придобиване на имоти в България, жилище в България, инвестиции в недвижими имоти в България, Инвестиране в дружества в България — откриване, учредяване, управление, администриране, информация за дружествата, предимствата и данъчното облагане на българските дружества, български ДДС номер, инвестиране в България, българско дружество, българско право, българско ООД, ООД в България, данъчно облагане в България, инвестиране в България, европейски фондове в България, имоти в България, инвестиране на имотния пазар, България, учредяване на дружество в България, управление на българско дружество в България, жилище в България, инвестиции в недвижими имоти в България, Инвестиране в дружества в България — откриване, учредяване, управление, администриране, информация за дружествата, предимствата и данъчното облагане на българските дружества, български ДДС номер, инвестиране в България, българско дружество, българско право, българско ООД, ООД в България, данъчно облагане в България, инвестиране в България, европейски фондове в България, имоти в България, инвестиране на имотния пазар, България, учредяване на дружество в България, управление на българско дружество