Исторически архив. Описаните перспективи се отнасят до 2016 г. и непосредствено следващите години. Вижте актуализираните ръководства.

Как да се чете тази статия днес

Текстът съдържа макроикономически прогнози, направени по онова време, които се различават от окончателните данни. Прогнозираните доходи, потребление и инвестиции не трябва да се пренасят към настоящата ситуация или да се използват самостоятелно за обосноваване на инвестиционно решение.

Текстът на оригиналната статия

България: перспективи за икономически растеж — изображение от оригиналния сайт

Икономиката на страната ще нарасне с 2,6% през 2016 г. според есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите на България. Новите очаквания са значително по-оптимистични от пролетната прогноза на министерството за ръст на БВП от едва 2,1%. Промяната се дължи на по-доброто от очакваното представяне на националната икономика през първата половина на 2016 г., съобщава „Стандарт“. Очакванията за световната икономика обаче са понижени. Предвижда се растежът на европейската икономика да остане слаб поради повишената несигурност в региона, миграционните потоци, излизането на Обединеното кралство от ЕС и влошаването на обстановката в Турция. Според МФ значителен принос за повишената прогноза за българската икономика има вътрешното търсене — потребление и инвестиции. В резултат на по-високите доходи на населението потреблението ще нарасне с 1,5% тази година. Очаква се увеличението на трудовите доходи през 2016–2019 г. да надхвърли пролетната прогноза. За 2016 г. се очаква ръст на възнагражденията с 5,8% спрямо 2,7% в пролетната прогноза. Същевременно растежът на инвестициите се очаква да се забави поради спад на капиталовите разходи, свързан със старта на новите оперативни програми на ЕС. Въпреки очакваното увеличение на потреблението с 2,7% през 2017 г., растежът на БВП през следващата година ще се забави леко до 2,5% поради слабо увеличение на износа вследствие на понижено външно търсене. Според МФ вътрешното потребление ще бъде подкрепено от нарастващи доходи и заетост и от покупки на повече дълготрайни стоки от гражданите.