Текстът на оригиналната статия
Италианските малки и средни предприятия срещат все по-големи затруднения при работа в европейска и международна среда. Очевидно липсва базова култура за използване на възможностите, предлагани от ускоряващата се глобализация. Освен това националната система не помага на 70% от малките и средните предприемачи, които са истинското богатство на страната, да получат достъп до международните пазари.
Единственият истински интерес на правителствата е да укрепват търговския баланс, тоест да продават националните продукти в чужбина.
Тази основна политика, вече ясно изразена в политическите програми, поражда очевидни противоречия с първоначалния европейски проект, който всъщност не е трябвало да бъде подчинен на меркантилистичната логика.
Във всички случаи е добре да се разгледат и оценят положително възможностите, предлагани от държавите в Източна Европа.
България, в центъра на Балканите, предлага добри възможности за развитие както на финансови, така и на производствени инвестиции — с оглед на засилването на потреблението в околния регион (благодарение на икономическия растеж над средния за Европа) и възможността да се използват редица предимства, които насърчават предприемачите да проявяват интерес към България.
Предимствата са следните:
1) Политическа стабилност: гарантирана от членството на България в НАТО от 2004 г. и в Европейския съюз от 2007 г. Участието в ЕС е основополагащо за стопанските субекти в Общността. Свободното движение на хора, капитали, стоки и труд в Съюза е водещ принцип на обединението на европейските народи. Това дава на предприемача-инвеститор гаранции за единно законодателство и правна защита и осигурява сигурна тенденция на развитие на страните в периферията на Европа, които през следващите години ще растат много по-бързо, за да се изравнят с общия пазар;
2) Най-ниското облагане в Съюза. От 2008 г. България прилага проста и съвременна данъчна система: както физическите, така и юридическите лица се облагат с 10% плосък данък, а дивидентите — с 5%; не са предвидени данъци върху производството.
3) Електроенергия на ниска цена: въпреки поскъпването през последните месеци електроенергията в България е с най-ниска цена в целия Съюз. България произвежда излишък от електроенергия и затова може да я изнася. Ниската цена на енергията допълнително повишава конкурентоспособността на производствените дейности.
4) Ниски разходи за труд: България има най-ниските разходи за труд в целия Европейски съюз от 28 държави. Българските работници постигат отлични резултати, когато са обучени, мотивирани и справедливо възнаградени.
5) Ниски логистични разходи: благодарение на европейските фондове България изгради обширни индустриални зони, а други са в процес на изграждане. Ниската цена на логистичната инфраструктура позволява да се избегнат значителни финансови тежести в началния етап на дейността.
6) Ниски разходи за започване и бърза реализация: учредяването на капиталово дружество в България е лесно и евтино. Българската търговска камара е напълно компютризирана, а разходите за учредяване са много ниски. Въпреки простотата на основната нормативна уредба винаги е полезно да се потърсят специалисти с високи стандарти, за да се създаде дружеството, което най-добре отговаря на нуждите Ви.
7) Мотивирани и образовани млади хора: България има добри университети в различни части на страната. Много младежи имат повече от един опит в обучение или работа в чужбина, а доброто владеене на английски е широко разпространено. Те имат желание за работа и се стремят към равнището на потребление и благосъстояние на европейските си връстници, което ги прави изключително мотивирани. Чуждестранните инвеститори лесно ще намерят квалифициран персонал.
8) В сърцето на Балканите България е стратегически кръстопът между Европа, Югоизточна Азия, Турция и Русия. Търговският обмен се опира на историческата ориентация на българското предприемачество към международната търговия.
9) Парична стабилност: българският ЛЕВ е обвързан с еврото чрез международни споразумения при фиксиран обменен курс 1 евро = 1,955 лева
10) Икономическа стабилност: България има много нисък държавен дълг, който и през 2014 г. не би трябвало да надхвърли 20% от БВП. Въпреки икономическата криза, обхванала Европа от 2009 г., България не натрупа дългове и ограничи публичните разходи, без да прибягва до задлъжняване. Липсата на прекомерен дефицит означава, че България е свободна от банков натиск и може да си позволи растеж, без да бъде изнудвана. България спазва и европейските ограничения за съотношението дефицит/БВП и през следващите години ще може да съсредоточи усилията си върху развитието, научните изследвания и инфраструктурата, без да прибягва до данъчно отнемане на средства, за да изпълнява европейските ангажименти за ограничаване на публичните разходи и намаляване на държавния дълг, които тежат върху икономическото възстановяване на най-големите европейски икономики.